Антонина Димитрова Армагедон

Красимир Георгиев
(„АРМАГЕДОН”)
Антонина Иванова Димитрова (1968-2021 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Александър Борисов


Антонина Димитрова
АРМАГЕДОН

Вселенска пустота
света в пашкул увива.
Зад гробна тишина
се Хаосът прикрива.

Вред ужас и кошмар
из въздуха витаят,
а пъклен булевард
Вселената сега е.

Отнейде дебне Звяр,
яде душите наши,
а Храмът е пожар
на идеали прашни.

Днес всичко на света
 с валути се измерва.
Духовна нищета
в телата ни безверни

прогнива и вони
от корист и от злоба.
Имане, власт, пари –
те смъртна са отрова.

В душите – тъмнина.
Сърцата са пустиня.
И страх, и самота…
Дали ще ни подминат?

Към Запад сочи с пръст
Лукавият. Подсказва:
„Там мракът е най-гъст.
Там Слънцето залязва…”

Войни, смърт, геноцид
забърква Антихристът,
от адски таблоид
ни лъже напористо.

Корупция, лъжи
на алчни финансисти –
проклетият Уол Стрийт…
Жестоки ционисти

в преврати, бедност, глад
безспирно „инвестират”.
Евгеника, джихад…
Конвейерът не спира…

На всеки залив, порт –
есминците на НАТО
уж „ценности” коват,
а тъпчат ни правата.

Това наричат те
„международно право”.
В бардака ООН
държат „морално” слово.

Оттам е всяко зло.
И там е Сатаната.
И няма там Живот.
Не диша Свободата.

Частица от света
живее още с вяра.
Не позволява тя
да я превземе Звярът.

Държава на духа,
на святост, добродетел,
през хиляди лета
несменно в мрака свети.

Спасителят е там,
в сърцата – храмът Божи.
Пулсира Свобода!
Да се живее може!

Надежда и Любов
в Славянството виреят.
Зората с порив нов
от Изток ще изгрее!

Воюват Дявол с Бог
за нашата планета.
Облогът е жесток.
А хората са слепи.

Взриви се, тишина!
Мирът е тъй болезнен!
За Дявола – храна.
За Бога – безполезен.

И само богатир,
надигнал меч юнашки,
пред Зло не се смирил,
от нищо не се плаши.

Земята да спаси,
за чест да се сражава,
на век да победи,
е мисия и слава!

Тогава в Ада той
ще върже Сатаната
и на души безброй
ще върне Свободата!


Антонина Димитрова
АРМАГЕДОН (перевод с болгарского языка на русский язык: Александър Борисов)

Вселенной пустота
В миру свой кокон свила.
Могилы тишина
Всё Хаосом покрыла.

И ужас и кошмар
Там в воздухе витают.
И дьявольский бульвар
Те беды обретает.

Подстерегает Зверь,
Съедает наши души.
В церквях у нас пожар
Все идеалы глушит.

Сейчас на свете всё
Валютой измеряют,
А в душах нищета
В телах безверных тает.

Пожитки, деньги, власть
Всё – смертная утроба.
Прогнили и смердят
От корысти и злобы.

А в душах – темнота
И в сердце лишь пустыня,
И страх, и маета…
Пройдёт ли это мимо?

Всё к Западу свой перст
Лукавят. Говорю вам:
„Там мрак густой навис,
Там Солнце закатилось…”

Смерть, войны, геноцид.
Запутал всё Антихрист.
И адский таблоид
Нас ложью всех напичкал.

Коррупция и ложь
Безумных финансистов.
Проклятый Уолл – Стрит
Жестоких программистов.

На нищету и глад
Готовит деньги братство,
Евгенику, джихад,
И прочие „богатства”.

В заливах и портах
Стоят эсминцы НАТО.
И нам они твердят:
„Мол, «ценности» от Брата”.

Топча наши права,
Нам говорят упрямо.
Талдычат их слова
„Международным правом”.

И в бардаке ООН,
Держа „моральным” слово.
Но там всемирно зло.
Там Сатаны – основа.

И нету Жизни там.
Не дышит там Свобода.
И позабыв слова,
Стоит печаль у входа.

Не позволяйте вы
Вести надменно Зверю.
Отчизны здесь пути,
Где святость, наша вера.

И через тыщи лет
Несменно в мраке ложном
Спаситель в небе есть,
А души в храме Божьем.

И видишь вновь и вновь –
Пульсирует Свобода!
Надежда и Любовь,
А что святее может?

С зарёй придёт рассвет,
Рождается  Истоком.
И не погаснет свет.
Воюют Дьявол с Богом.

Но уговор жесток,
А люди многи слепы.
Взорви же тишину
И этот мир болезней.

Что Богу – хорошо,
То Чёрту бесполезно.
Хоть ливень бы прошёл,
Чтоб смыть беду бесследно.

И скоро богатырь
Поднимет меч юнацкий.
Он не опустит крыл,
По пустякам не плачет.

И Землю чтоб спасти,
За честь Отчизны драться,
Чтоб Зло с земли смести,
В том миссия и слава!

Потом уже в Аду
Крах Сатаны настанет.
И множеству людей
Заря Свободы встанет!